Трениране на пикочния мехур и упражнения на Кегел при напикаване след раждане

Трениране на пикочния мехур

Тренирането на пикочния мехур започва с воденето на дневник. В него за около седмица трябва да отбелязвате кога ходите на тоалетна. След това представете дневника на Вашия лекар. Той или тя трябва да реши през какви интервали да използвате тоалетната. Обикновено в началото интервалите са по-малки. Целта е постепенно да придобиете по-голям контрол върху пикочния си мехур.

Упражненията на Кегел

За да започнете да правите упражненията на Кегел, най-напред трябва да откриете подходящите мускули. Можете да си представите, че седите върху малко топче и искате да го „хванете” с вагината си. Представете си, че го придърпвате навътре в себе си. Опитайте се да не използвате други мускули: не стягайте стомаха, бедрата или дупето. Стягането на неправилните мускули може да доведе до допълнително натоварване на пикочния мехур. Не задържайте дъха си. Също така не правете упражнението, докато уринирате.
Най-добре е да започнете упражненията в легнало положение. Стегнете вагиналните си мускули, докато броите до три. Отпуснете, пак броейки до три. Направете три серии по 10 повторения. Когато мускулите Ви станат по-силни, можете да започнете да правите упражненията в седнало или изправено положение. Гравитацията прави упражненията на Кегел по-трудни, затова в началото е желателно за бъдете легнали.
Повечето хора забелязват подобрение след около 2 седмици. Въпреки това, докато почувствате по-силен контрол върху собствения си пикочен мехур, могат да минат 3-6 седмици. Не се предавайте и бъдете търпеливи. Все пак упражненията отнемат само около 5 минути дневно.
Хора, които имат неврологични нарушения, е вероятно да не могат да определят дали правят упражненията на Кегел правилно. Ако Вашият случай е такъв, отидете на лекар, който да изследва дали напрягате правилните мускули. Ако се окаже, че не го правите, не се притеснявайте. Много е вероятно с помощта на биофиифбек и/или електическа симулация да се научите да изпълнявате правилно упражненията.

Image: graur razvan ionut / FreeDigitalPhotos.net

Напикаване след раждане

Физическите промени в тялото по време на бременността и след раждането могат да станат причина за неволно напикаване при някои жени. Това състояние не е рядкост. Освен през нощта то може да се прояви при кашлица, смях, кихане или други движения, които оказват влияние върху пикочния мехур. То може да отшуми от самосебе си или да бъде лекувано. Съветваме Ви да се обърнете към специалист, който може да определи причината за напикаването във Вашия случай. Някои от начините за лечение са трениране на пикочния мехур, упражненията на Кегел, медикаменти, биофиидбек, невромодулация, инжекции и оперативна намеса. В следващите няколко постинги ще разгледаме всеки един от гореизброените начини.

Image: Andy Newson / FreeDigitalPhotos.net

Бременност и настинка

Ако имате симптоми на настинка, свържете се с Вашия лекар. Много лекарства не е желателно да бъдат приемани от бременни. Вашият лекар ще знае кои са най-подходящи за вашия случай. Не си назначавайте лечение сами, дори настинката да е лека.

Най-добре е да ограничите контактите с хора и да си останете вкъщи. Ако имате температура можете да използвате медикаменти, съдържащи ацетаминофен. Той е подходящ за бременни и може да се купи без рецепта. Въпреки това обсъдете приемането на ацетаминофен с лекаря си. В специфичния случай той може да не е подходящ за лечението. Също така трябва да пиете много течности, особено ако повръщате често.

Image: m_bartosch / FreeDigitalPhotos.net

Как да кажем, че се развеждаме

Най-добрия вариант е новината за развода да бъде съобщена и от двамата родители. Така децата ще се чувстват по-сигурни в новосъздалата се ситуация и двамата родители могат да им помогнат да се справят с нея. Важно е да знаем, че разговорът за развода не е еднократен. Въпроси относно него могат да се появяват дълго време след като той е приключил. Трябва да бъдем готови да говорим открито, но и да запазим достойнство и да не въвличаме децата си в конфликти, които не ги засягат. Ако не сме способни да говорим за развода без гняв, трябва да потърсим помощта на специалист. Ако сме били жертви на домашно насилие, това е задължително.

Родителите често правят грешката да казват прекалено много на децата си. Децата имат нужда да знаят основите причини за развода. Колкото по-малко подробности знаят, толкова по-добре. Обикновено не е добра идея да разказваме детайли относно семейните ни проблеми, делото по развода, разделянето на общото имущество и плащането на издръжката. Всичко това са въпроси, които засягат само възрастните.

Обвиняването на другия родител пред децата може да ги нарани. Трябва да сме открити и честни. Но трябва да избягваме обиди и ненужни подробности. По време на разговорите с децата, трябва да сме сигурни, че те се чувстват обичани и от двамата родители. Те трябва да са убедени, че разводът няма да промени чувствата към тях. Децата често имат нужда да чуят, че раводът не се случва по тяхна вина.

Независимо на каква възраст са, децата обикновено искат родителите им да се съберат отново. При такава ситуация трябва внимателно да им обясним, че решението е оконачателно. За да се почувстват по-добре, можем да им кажем, че ще продължим да ги обичаме и да се грижим за тях. Те трябва да знаят, че разводът няма да промени чувствата към тях.

Да бъдем тъжни или разтроени е нормално. Не е нужно да го крием от децата. Така и те няма да крият собствените си емоции. От друга страна обаче не трябва да показваме гняв и омраза към другия родител. Да сипем обвинения и обиди по негов адрес също не е добра идея. Нужно е децата да се чувстват спокойни и да знаят, че могат да говорят и с двамата си родители.

Image: Arvind Balaraman / FreeDigitalPhotos.net

Настинка може да причини затлъстяване при децата

Проучване сочи, че заразени с аденовирус 36 деца, са по-пълни от връстниците си. Този вирусен щам е честа причина за настинки и леки стомашни неразположения. Резултатите от проучването показват, че средно децата, които не са били заразени с вируса, са с около 20-25 кг. по-слаби.
По-стари проучвания сочат като основни причини за напълняване лошите хранителни навици и липсата на физическа активност. Досега за напълняването при децата обикновено се е обвинявало семейството. Според учените все още много малко се знае за затлъстяването. Въпреки това, те ни съветват да не се отказваме от доброто хранене и физическите упражнения.

Image: Catherine Hadler / FreeDigitalPhotos.net

Сънят - условие за здраве

Да спим добре

Необходимото количество сън е важно, за да останем здрави и да се предпазим от множество хронични заболявания. В таблицата по-долу ще открием ориентировъчни стойности за часовете сън, които са необходими за да останем здрави през различните фази от живота ни.

БЕБЕТА
0-2 месеца 10.5 -18 часа*
2-12 месеца 14-15 часа*
ДЕЦА
12-18 месеца 13-15 часа*
18 месеца- 3 години 12-14 часа*
3-5 години 11-13 часа*
5-12 години 9-11 часа
ТИНЕЙДЖЪРИ
8.5 часа
ВЪЗРАСТНИ
7-9 часа
* + дрямките

Хигиената на съня

Нещата, които можем да направим, за да спим добре се наричат хигиена на съня. Като майка и работеща жена е възможно да не се наспивате и това да се отрази неблагоприятно на вас и на семейството ви. Когато можете, следвайте следните съвети за здрав сън:.
1. Лягайте си и ставайте по едно и също време.
2. Направете всичко възможно да спите на тихо, тъмно и спокойно място, което не e нито топло, нито студено.
3. Изберете си легло, което да ви е удобно.
4. Не изпозлвайте спалнята за други неща като гледане на телевизия, слушане на музика и дори четене. Не дръжте телевизор, компютър или друга техника в спалнята.
5. Физическата активност е полезна за съня, но не когато е няколко часа преди времето за лягане.
6. Избягвайте обилните хранения преди лягане.
7. Избягвайте напитки, съдържащи кофеин следобед, както и шоколад, вафли и други съдържащи много захар сладкиши.
8. Ако не можете да заспите, пийте топло мляко с мед.

Image: Filomena Scalise / FreeDigitalPhotos.net

Да помогнем на децата ни да учат пълноценно

Помагането с домашните е един от начините да го правим. На пръв поглед това може да ни се стори лесна работа, но това е само на пръв поглед. Понякога ще ни струва усилия да караме детето ни да учи вместо да седи пред компютъра или пък да решаваме задачи, които отдавна сме забравили. Въпреки това, помощта ни ще научи децата ни на един от най-важните уроци – знанието е ценно и интересно, а може да бъде и забавно.

Кой е най-добрия начин да помогнем на децата ни с домашните? Можем да ги окуражим да си създадат добри навици за учене, като показваме позитивно отношение към знанието и ученето. Затова не е нужно да имаме докторска степен по история или физика.

Да създадем график: Полезно е да изберем заедно с децата ни подходящ час през деня за писане на домашните. Когато избираме час, трябва да вземем предвид нашите задължения и тези на децата ни. Също така, трябва да изберем тихо, светло и по-възможност просторно място за учене.
Да следим домашните: Можем да закупим календар или табло, които да служат за следене на задачите. Така ще помогнем на децата си да разпределят задълженията си и да управляват времето си разумно.

Да помагаме: Можем да помагаме на децата си, когато учат за котролни и тестове, като ги изпитваме вкъщи по съответния предмет. Когато изпитват трудности по даден предмет, можем да минем заедно с тях учебния материал и след това да ги оставим да изследват няколко начина за решаване на проблема. Ако на децата ни предстои голям проект, можем да им помогнем да го разделят на по-малки части, с които да се справят по-лесно. Също така можем да им помогнем да намерят подходящи материли в Интернет, библиотеката или от учители. Ние обаче не трябва да вършим работата на децата ни. Окуражавайки ги да търсят начини да се спавят сами с проблемите, ние им помагане да развият умения за решаване на проблеми и да овладеят добре учебния материал.

Да разберем стила на учене на децата ни: Не всички деца учат по един и същ начин. Някои учат по-добре като четат, а други като гледат картинки. Например, ако децата ни учат по-лесно с картинки, би било полезно да им нарисуваме пица, когато им обясняваме процентите. Познаването на стила на учене на децата ни ще ни позволи да обясняваме нещата по начин, който те разбират по-лесно. Това също така ще намали неудовлетворението и раздразнението от неразбирането на дадена материя. Да споделим стила на учене с учителите също би било от полза за всички.

Да създадем любов към ученето: За да създадем любов към ученето можем да окуражаваме децата си да задават въпроси, да им четем на глас, да ги водим в библиотеки, музеи, исторически места и др. Но да не забравяме, че ние трябва да сме достоен модел, на който детето ще подражава.

По материали от: www.family.samhsa.gov