Когато се превръщаме в убийци на креативността на собствените си деца

Повечето родители искат да възпитат най-добрите навици у децата си, за да ги “направят” способни да се справят с живота си, когато пораснат. Креативността често е в листата с нещата, които трябва да се поддържат и насърчават. Понякога обаче неправилното насърчаване може да има точно обратния ефект. Голман, Кауфман и Рей в книгата си “Креативният дух” описват някои от действията, които ни превръщат в убийци на креативността на собствените си деца.

Непрекъснатото наблюдение
Често не разбираме, че въпреки възстастта си, нашите деца имат нужда от лично пространство, за да се чувстват спокойни. Затова, когато се стремим да упражняваме непрекъснат контрол върху тях и ги караме да се чувстват под постоянно наблюдение, убиваме смелостта им да покажат креативността си.

Даването на оценка за всяко действие
Когато непрекъснато караме децата ни да се притесняват за нашата оценка и за това, как се спряват в дадена задача или начинание, ние убиваме тяхната удовлетвореност от постигнатото.

Непрекъснатото награждаване
Ако сме в другата крайност и награждаваме децата си за каквото и да било,ние ги ливаваме от вътрешното удовлетворение, което носи креативния процес.

Насаждането на чувството, че трябва да са първи във всичко
С желанието си да възпитаме спортен дух в децата си, ние често ги поставяме в ситуации, в които победителят може да бъде само един. Така ние пренебрегваме нуждата на детето ни да напредва със свое собствено темпо, възпитаваме чувство на страх от провал, и в крайна сметка правим детето си нещастно.

Упражняването на прекален контрол
Когато непрекъснато казваме на децата си, какво и как трябва да правят, ние всъщност им втъпляваме, че проявата на оригиналност е нещо недопустимо, а креативността е проста загуба на време.

Ограничаването на избора на детето
Когато казваме на детето, с какво трябва да се занимава в свободното си време, вместо да го оставим да се води от любопитсвтото си, ние отново ограничаваме техните пориви за изследване на нови територии и експерименти с нови неща.

Излишно упражняване на натиск
Когато непрекъснато повтаряме, какви големи очаквания имаме от децата си, ние всъщност възпитаваме ненавист към въпросното поле на изява. Нереално високите очаквания често карат децата да действат по строго определен начин. Резултатът е липса на експериментален дух и търсене на нови хоризонти.

Image: Carlos Porto / FreeDigitalPhotos.net

Адаптирано от книгата: “Креативният дух” на Даниел Голман, Пол Кауфман и Майкъл Рей