Как да се справяме с породената от раздяла детска тревожност

Тревожността породена от раздяла е нормална фаза в развитието на човека. Тя е помогнала на нашите предци да оцелеят и на децата да овладеят тяхната околна среда. Детската тревожност е породена от раздялата с основния грижещ се (обикновено майката). Растейки, децата изпитват различни емоции, които в повечето случаи могат да бъдат предсказани. Преди да станат на осем месеца, бебетата все още имат съвсем малки познания за света около тях. Те не разбират кои ситуации са безопасни и кои не. Поради тази причина всички нови преживявания се струват нормални на бебето и не го плашат. По време на този ранен период от развитието си детето започва да опознава заобикалящата го среда и грижещите се за него хора. То се чувства добре вкъщи и в присъствието на познати хора. Обаче след осмия месец, поставено в непозната ситуация то започва да чувства тревога.
Деца на възраст между 8 и 14 месеца започват да се плашат при срещи с нови хора или посещения на нови места. Те познават родителите си и се чувстват в безопасност с тях. Но ако бъдат отделени от родителите си и особено ако не са си вкъщи, децата чувстват заплаха.
Детската тревожност обикновено преминава след втората година. Вече на тази възраст децата започват да разбират, че родителите им ги оставят сами за известно време и после се връщат. За да понесат по-лесно тревожността от раздяла, децата трябва да се чувстват в безопасност в заобикалящата ги среда; да имат доверие на други възрастни, не само на родителите им; и да бъдат уверени, че родителите им ще се върнат.
Дори и след двегодишна възраст, децата могат да изпитат тревожност от раздяла при наличието на стрес. Например, когато са отделени от родителите им при престой в болница или когато изпитват болка или неразположение, децата изпитват огромно напрежение и търсят защита. Затова в такива ситуации е важно, ако е възможно да бъдете с вашето дете. Вашето присъствие всъщност може да намали болката, която то изпитва. Доказано е, че чувството на тревожност изостря болката.
Можете да помогнете на детето ви по лесно да се адаптира към вашата липса като оставите доверен човек да се грижи за него. Също така трябва да му обясните, че ще се върнете при него. По този начин ще му помогнете да се научи по-лесно да вярва на други възрастни и да разбере, че вие не го изоставяте. Ако знаете предварително, че детето ви трябва да премине лекарски прегледи и това може да го подложи на стрес, опитайте се да го подготвите. Посетете поликлиниката или болницата и разкажете на детето си, какво му предстои. Тази подготовка е особено важна, ако не можете да го придружите по време на лечението.
Ако чувството на тревожност продължи след двегодишна възраст, е желателно да се консултирате с психолог.


По материали на : www.nih.gov